Така се завъртяха нещата в работата,че почнах да отговарям за всичко. Не изведнъж,а стъпка по стъпка. Не го правих за кариера,защото бях стигнал тавана и над мен бе само шефа,който е и собственик.Работата беше интересна - имаше много нови неща,които бяха предизвикателство за мен.Част от наученото трябваше да обяснявам на хората.Разбира се няма да бъда искрен ако скрия,че изпитвах голямо задоволство от това,че мога да покажа възможностите си и да натрия носовете на някои колеги.С две приказки мечтаната комбинация от добра заплата и удоволствие от работата.Само жена ми бе леко недоволна,но и тя си имаше неоспорими аргументи- например 10-12 часовият ми работен ден,провалените уикенди и някои аварии в 2-3 през нощта. Така малко-помалко станах "главен уредник", както казват сърбите.Лошото е ,че покрай някои наистина основни неща взех да отговарям за разни дреболии "понеже така и така съм си висял редовно в офиса".Като "отговорен" и "съвестен" администратор,се заемах със всички проблеми и не връщах никого.Истината е че ме взеха за "мека Мария",която не може да откаже на никого и за нищо,ама това все едно не съм ви го казал :)))) Така покрай разните му дреболии взех да изпускам основни неща,или да не им обръщам много внимание.Лошо. Цирка стана пълен,когато 80% от хората решиха ,че мога да играя ролята на душеприказчик и взеха да ме занимават с личните си проблеми. Аз естествено ги изслушвах,обсъждах,давах съвети ако мога......направо началник мечта - добър,отзивчив. Само дето всичко това се обърна против мен.Пак малко -помалко. Най напред ме заяде big boss.От него разбрах,че съм се изявявал като синдикалист и съм защитавал хората,а не интересите на фирмата??!!Даже за две години не ме е виждал да направя забележка на някого.Беше прав-друг е въпроса,че и хората са били в правото си когато съм ги защитавал. Почти едновременно с него ме атакува и жена ми.Освен гореспоменатите "грехове" свързани с отсъствието ми от къщи, ми бе заявено,че никога не съм разговарял така внимателно и отзивчиво с нея,както с някои мои колежки !!??Все си мисля ,че имаше такъв период когато разговарях така и с нея....ама не си спомням преди 8 или 10 години беше :)))))) Най-гадно предаден се почувствах от колегите за които си мислех,че им помагам и заставах зад тях в определени ситуации. Оказа се ,че цялото "уважение" от тяхна страна е било със цел да извлекат някоя изгода.Взеха да се "ослушват" за поставените задачи. Използваха името ми за да си подредят нещата както им е добре. Почнаха да фамилиарничат.Като резултат работата не вървеше. При опита ми да подредя нещата,нададоха вълчи вой и станах лош.Спряха да ме "уважават",даже някои не ми говориха и месец.Те си мислели ,че съм човек - а аз какъв съм бил!!! Пак стана на моето,но ми трябваше време и нерви,които не бих изгубил ,ако въобще не бях ги допускал толкова близо до мен. Та така....поуката от тази история е ,че ако сте или имате намерение да ставате ръководители СПАЗВАЙТЕ ДИСТАНЦИЯ - както пише на някои лепенки отзад на колите.Подчинените трябва да имат респект към ръководителя и това трябва да им се напомня доста често.

Подчинените трабва да имат ужавение към началника. Но това уважение трябва да е към него като човек, защото той е шефа. Това уважение не трябва да е натрапено, не трябва да е защото те е страх началника да не те уволни, да не те навика и т.н. А иначе границата е много тънка, бившият ми шеф се беше много променил от времето когато е бил просто служител, беше направил една преграда която пречеше много на работата, с други думи дистанцията беше огромна. Да не трябва и да си добър с всички и по всяко време, но не трябва и да си шефа дето няма как да се добереш до него и който "ужававаш" само защото от него ти зависи заплатата.

за много хора е валидна поговорката: "пуснали котката под печката, тя веднага се покатерила на кревата":) Сега вече знаеш, че ти на подчинените си може и да гледаш като на хора, но повечето от тях гледат на теб като на началник, от когото могат да имат полза, ако се приближат до него. И това - със споделянето на лични проблеми често е фина манипулация с цел спечелване на съчувствие и впоследствие - извличане на дивиденти :)

Тази тема работник- работодател, с безкрайните и нюанси....
Струва ми се, ти си се "подхлъзнал" в двете крайности на служебно общуване.
Добре, че сега си оправил всичко.
Но защо е било нужно да си докарваш сам толкова стрес, напрежение и преумора.
Едно по-умерено поведение в емоционален план,
би ти спестило всичко това.
Нищо.
Сега поне си натрупал личен опит.
Едно е да ти го казват, преподават или споделят-
Друго- сам да го преживееш.
Ако свестните работодатели са голяма рядкост, според мен,
то свестните работници са оше по-голяма.
Поздрави !
Разбирам те ...

Човешката неблагодарност няма граници, но докато не направим грешките си, няма как да разберем кое е правилно и кое грешно. За съжаление добронамереността се оказва недостатък, а от това светът губи. Стойностния човек вместо да бъде полезен се затваря в черупката си, а дребните хорица се изживяват като "двигатели" на историята:)

Изживява съм /и все още /подобни ситуации.Само че когато зарязах подобни хора-сега пищят -ама ти си била цвете.Сега си мисля,че в подобна ситуация не е нужно да се товариш повече от колкото трябва.Не искам да изпадам в дидактически послания,но ако си се справил със ситуациятя-в известна степен я зарежи и се обърни към себе си.Понякога това пътуване е много трудно,но то ще ти даде нова основа за живот.А щом до тебе има човек,който те чака и топли дома ти-той заслужава повече от всички други.Радвай му се и напред в живота./май стана малко объркано../

станах началник на 14 души(все жени), когато бях на 24 години. Бая се напарих твърде рано и много добре те разбирам. В последствие пак съм била шеф и стигнах до следните изводи:
1. след като си наемен работник, първата ти и основна грижа е да си добре с big boss.
(ако не ти харесва и не ти изнася, просто напусни -говоря за частни фирми, където big boss e собственикът)
2. дори да защитаваш колегите си или подчинените си и всички на думи да са на твоя страна, ако се разбуташ с big boss, никой не те бръсне за слива, щото ги е шубе. Така че виж отново правило 1 и напред! :))

и сега знаеш как да действаш. Не е било напразно :)
Успех и внимавай с хората :)

аз знам че нищо не знам но колкото повече знам се чуствам по добре.

хората може да са гадни;но не искам да живея в стадо с маймуни.